Рискът от девалвация на юана е реален
Писателят е теоретичен помощник в Китайския център на Оксфордския университет и в Soas. Той също по този начин е някогашен основен икономист в UBS
Последните спекулации за забележителна обезценка на към момента деликатно управлявания ренминби наподобяват много фантастични, като се има поради, че Китай има огромен търговски остатък в производството и остатък в платежния баланс от към 2 на цент от Брутният вътрешен продукт. И това евентуално е подценено.
И въпреки всичко остатъкът на Япония е по-голям и това не е спряло йената да претърпи бездънен спад. Китай може да последва образеца. Силният $ е частично повода, само че в Китай главната история е непрекъснатият спад на лихвените проценти към нулата, вътрешните стопански и финансови условия и политическа главоблъсканица.
Трябва да се означи, че има малко точка или изгода от провокирано от политиката или инцидентно обезценяване на юана, което — в случай че се случи — би имало широкообхватни стопански и политически последствия.
От вътрешна позиция няма учредения за подкрепяне на износа, поради мощната външнотърговска позиция на Китай. Също по този начин би било изцяло неправилно в допълнение да се обезсърчават вносът и потреблението, когато са нужни обилни промени в политиките за систематизиране и приходите, с цел да се ускори вътрешното потребителско търсене. Правителството би трябвало да разгласи целенасочена фискална поддръжка за приходите и потреблението на семействата, финансирана посредством отдръпване на поддръжка от компании и държавни субекти, като по този метод обезврежда тласъците за овакантяване на капитали от страната, най-малко краткотрайно. Но това би включвало малко евентуална политическа воля.
Ако такава фискална поддръжка е лимитирана и облекчаването на паричната политика доминира, по-слабият ренминби ще утежни надълбоко вкоренените финансови несъответствия на Китай и неговата ендемична податливост към свръхпроизводство и експорт.
Това от своя страна би изострят съществуващите търговски търкания в нови браншове като електрически транспортни средства и съоръжение за изменение на климата, и по-стари браншове като стомана, метали и корабостроене. Възприеманата политика на обезценяване на валутата без подозрение би провокирала враждебни реакции от страна на Съединени американски щати — изключително при друга администрация на Доналд Тръмп — и Европейски Съюз.
Правителството на Китай също не би приветствало разрушителните последствия от шока от обезценяването на валутата. Спомените за финансовия безпорядък от 2015 година, при който неправилното контролиране на ренминби провокира забележителен валутен напън и приключване на капитали, са към момента пресни. И въпреки всичко това към момента може да се случи.
Китайските водачи възнамеряват да облекчат паричната политика, като намалят условията за банкови запаси и лихвените проценти – както стана ясно след срещата на Политбюро в края на предишния месец. Откакто стартира последният цикъл на облекчение през 2022 година, лихвените проценти паднаха с към 0,7 до 0,8 процентни пункта, като лихвените проценти по петгодишните заеми паднаха до 3,95 %. Инфлацията обаче е спаднала с повече. Реалните лихвени проценти по заеми за компании и семейства след поправяне по отношение на инфлацията скочиха от малко над нулата до 3 до 5 %, затягайки рестриктивните мерки върху частните компании и стопанската система.
Освен в случай че инфлацията в Китай няма да се обърне стабилно нагоре, което наподобява дълъг късмет поради трайните несъответствия в търсенето и предлагането, номиналните лихвени проценти се насочват последователно към нула.
Тези условия по-късно пораждат за Китай нова по този начин наречена трилема Мъндел-Флеминг, кръстена на двамата икономисти, които настояват, че една страна може да избере единствено две от тези варианти: обменен курс, закрепен към друга страна, самостоятелна парична политика и отворени финансови потоци. Китай нормално избира меко фиксиране и парична самостоятелност. През последните няколко месеца държавното управление се ускори, с цел да втвърди обвързването и изиска от държавните банки да се намесят, с цел да поддържат юана покрай към 7,25 до 7,3 за $.
През идващите седмици и месеци би трябвало да очаквайте понижения на лихвените проценти в стопанска система, която остава на прага на дефлация с отслабващо вътрешно потребителско търсене. Разхлабените финансови условия, по-нататъшните спадове в цените на някои активи, като да вземем за пример собствеността, и слабата възвръщаемост на вложенията евентуално биха влошили неотразеното приключване на капитал макар контрола. И в лицето на двете е евентуално юанът да стане по-слаб.
Този резултат става още по-вероятен, в случай че повишаването на ликвидността във финансовата система се разшири толкоз доста, че да погълне практическия потенциал на валутните запаси за поддържане на релативно закрепена валута и финансиране на по-големи изходящи финансови потоци. Според мен сред 2014 година и 2017 година активите на финансовата система на Китай са нарастнали от четири до 11 пъти запасите. През 2023 година, с $65 трилиона, те бяха 20 пъти по-големи. Това не може да продължи без ограничавания и в последна сметка, следвайки закона на Щайн, ренминбито ще бъде най-слабото звено.